Всяка десета нова кола в България вече е електрическа

Числото, което движи темата, е 9,4%. Толкова е делът на изцяло електрическите леки и лекотоварни коли в новите регистрации за първите шест месеца на 2026 г. по анализ на регистрационните данни на МВР. В абсолютни стойности това са 2 696 автомобила. За сравнение, в края на 2025 г. делът беше 5,2%, тоест почти всяка десета нова кола вече е електрическа, а темпото се ускори близо два пъти само за едно полугодие.

Ръстът не е равномерен. През първите пет месеца бяха регистрирани около 1 980 нови превозни средства с електрическо задвижване, а само през юни бяха добавени още около 1 396. Общият пазар също е на рекордна траектория: 28 791 нови автомобила за полугодието, с 2 090 повече от същия период на 2025 г. Юни беше и най-силният юни в историята, с 5 941 регистрирани нови коли.

Реално погледнато, картината има и друга страна. Делът в новите продажби расте бързо, но целият автопарк на страната остава сред най-старите в ЕС и по оценки към 2025 г. едва около 0,6% от колите в движение са изцяло електрически. С други думи, електромобилите увеличават дела си в новите продажби, но им предстои дълъг път, преди да се усетят по улиците.

Основната причина, която посочват анализатори и участници на пазара, не е екологична. Поскъпването на горивата през последните месеци, на фона на кризата в Близкия изток, промени сметката за средния купувач. Когато бензинът и дизелът поскъпнат осезаемо, разликата в месечния разход между електромобил и кола с двигател с вътрешно горене става видима бързо, а зареждането у дома изведнъж изглежда като застраховка срещу нестабилните цени на колонката.

Вторият фактор е предлагането. На пазара вече има много по-широк избор от електромобили в сегмента около 25 000 евро, включително навлизащи китайски марки. Купувачи, които разглеждат първия си електромобил, за пръв път имат реален избор под психологическата граница, а не само премиум модели.

От нашите наблюдения в дилърската мрежа виждаме и трети двигател на растежа: корпоративните и флотните сделки. Част от рекорда на общия пазар се обяснява с едри поръчки, включително на МВР, но при електромобилите специфично тежат фирмените паркове, които ползват амортизационните облекчения. Това е важно уточнение, защото частният купувач и корпоративният имат много различна сметка.

Лидерът у нас е ясен. По официални данни на вносителя Hyundai България за периода януари: май 2026 г. марката записва 220 нови електромобила, с 28% повече спрямо 172 година по-рано, и оглавява класацията пред Renault (167), BMW (158), Kia (127), Ford (122) и Tesla (117). За цялата 2025 г. Hyundai завърши с 479 регистрирани електромобила пред Tesla (287), Ford (211), Renault (209) и BMW (206), а по данни на вносителите целият нов електрически пазар нарасна до около 3 680 коли спрямо 2 451 година по-рано.

Носителите на растежа при водача са IONIQ 5 и спортната IONIQ 5 N, докато INSTER държи входа към марката. Реалните цени остават чувствителна тема: по ценовата листа на вносителя INSTER започва от около 23 000 евро, а KONA Electric се предлага с месечна вноска от 339,95 евро по програма на вносителя, при определени условия на финансиране. Дилърската мрежа продължава да се разширява, включително с нов обект във Велико Търново.

Тук е и най-голямата слабост на българската картина. Пряка парична субсидия за частни купувачи няма. Програмата на Националния доверителен екофонд, която покрива до 10 200 евро за изцяло електрическо МПС от категории M1 и N1, към момента е достъпна само за държавната и общинската администрация, не за граждани. Разширяване към частни лица с таван около 5 100 евро се обсъжда, но все още не е потвърдено.

Това, което купувачът получава днес е косвено. Електромобилите са освободени от годишния данък върху превозните средства по Закона за местните данъци и такси още от 2013 г., докато собственик на бензинова или дизелова кола плаща между 50 и над 250 евро годишно според мощността и общината. В София от 5 януари 2026 г. електромобилите паркират безплатно в синя и зелена зона за първите три часа, след което важи стандартната тарифа. Таблицата по-долу обобщава какво реално важи и какво предстои.

Държавната рамка е по-скоро амбиция, отколкото факт. Заместник-министърът на иновациите и растежа Мартин Гиков посочи като цел поне 30 000 електромобила по пътищата и не по-малко от 10 000 зарядни точки до края на 2026 г. Проектозаконът за насърчаване на електрическата мобилност, публикуван за обществено обсъждане, предвижда поне 5 000 публични зарядни точки, хъбове за бързо зареждане по магистралите и станции на входовете и изходите на големите градове. Това остава предложение, а не приет закон, и точно тази разлика е ключова при планиране на дълга покупка.

По-конкретен сигнал идва от производството. По обявените планове от ноември 2026 г. в завода в село Баховица край Ловеч, собственост на Българска автомобилна индустрия, предстои да започне сглобяването на електрическата версия на GWM Ora 5. Ако стартът е по график, България би станала единственият европейски производствен център за модела и би получила първо локално производство на електромобил, потенциален коз за цените и сервиза. За бранша работи и Индустриалният клъстер електромобилност (ИКЕМ) по законодателството и обучението на кадри.